Димитрина Събчева
Вече осемдесет и пет години госпожа Грей не спираше да диша.
Тя приближи с бавна крачка прозореца и допря чело в зацапаното стъкло. Очите ѝ отдавна приличаха на излъскани стъклени топчета, воднисто сини, но все още бистри. За момент Ивана-Грей проследи отразените линии на лицето си, сетне погледът ѝ се плъзна към света отвъд – пролетта настъпваше, липите пред блока разгръщаха светло-зелени пръсти и след седмица-две най-после щяха да започнат да улавят поне частица от прахоляка от улицата долу.
Чубрин се вгледа в изкривените, подути китки. Надара от Злата остана все така мълчалива. Наблюдаваше го, изтощена от дългата нощ, прекарана в тесния защитен кръг, който не ѝ позволяваше да седне, а залитнеше ли към края на очертанията, я пронизваше с тънки импулсни игли. На вратата се почука и вътре влезе ситна млада жена, лечителка. Чубрин обърна гръб на пленницата и сухо нареди:
- Заздрави ѝ китките!
